Грънчарството като занаят бил и си остава един от най-типичните за града. Троянските керамични произведения отдавна са примамвали окото на купувача по панаирите в България и в чужбина.
    Най-старият керамичен съд е открит в махала Габърска, намираща се на 2 км. западно от гр. Троян. Това е една стомна, върху която е надписана годината 1861 и носи името на своя майстор Илия Акимов.
    За най-първо селище, в което грънчарството се е развивало като занаят се приема махала Грънчар от село Терзийско. В землището на това село има много хубава червена грънчарска глина и там грънчарството съществува от незапомнени времена.

Със специални машини червената глина се пречиства и омесва добре.


Оформя се на цилиндри, от които се отрязва необходимото количество материал за изработката на изделието.


Средство за изработване на глинени изделия е грънчарското колело, задвижвано с крака или с електродвигател.


С майсторски движения на ръцете грънчарят извайва различни съдове.

Изсъхналите изделия се шарят.

На някои съдове се поставят дръжки и отново се оставят да изсъхнат.


Изпичат се в пещ на бисквит.


Глазират се и пак се изпичат в пещ при висока температура.


Приготвянето на храна в тези съдове е много здравословно и ястията стават изключително вкусни.