За предшественик на пирографията се счита горянството. При него с помощта на нагорещено желязо са украсявали сватбени ракли, хурки и домакинска посуда.


Думата пирография има гръцки произход и означава “пиша с огън”.

Пирографията е обгаряне на дървесина с гореща метална жичка.


Дървесината, използвана за пирография, трябва да е по-светла и по-мека, предимно липа и чам.


Най-широко разпространеният инструмент е пирограф, който използва ток и нагрява метална жичка.


Жичката може да бъде с различна форма в зависимост от рисунката, която трябва да изработим.


В зависимост от степента на загряване на металната жичка се получават различни цветове на обагряне на дървесината от кафяво до черно.


Има творби, при които контурите се правят с пирограф, а после се оцветяват и лакирват.